Факти
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Градът е възникнал върху останките на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Крепостта Хисаря е построена по време на Първото българско царство (681 г. до 1018 г.). Тук през 1187 г. е подписан мирният договор между България и Византия и с това е отбелязано началото на Втората българска държава и краят на двувековното византийско владичество над българските земи.
Крепостта Хисаря над Ловеч е една от последните завладени по време на османското нашествие.
Старият град
В стария град на Ловеч – квартала „Вароша”, са разположени етнографският комплекс и къщата музей „Васил Левски”. Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г.) в борбата му за освобождение от османско владичество. Тесните калдаръмени улички на Вароша и автентичната атмосфера ни връщат години назад. В най-високата част на стария град са разположени останките от крепостта Хисаря и паметникът на Васил Левски.
Покрит мост, Ловеч
Покритият мост в гр. Ловеч е един от символите на града и една от най-посещаваните местни забележителности.
В края на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към самоукия майстор Колю Фичето с молба да построи покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874 г. и го завършил през зимата на 1876 г.
Мостът бил широк 10 м и дълъг 84 м. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села. Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва.
През август 1925 г. пожар унищожава моста. В периода 1927 – 1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост. По-късно той е преустроен така, че максимално да се доближи до оригиналния мост на Колю Фичето. Покритият мост свързва новата част на града със стария град. По него са разположени магазинчета, кафенета и сладкарница, от които се открива красива гледка към реката и града.
Крепост Хисаря, Ловеч
Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на красивия и живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч. Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха (4-3 хил. пр. Хр). Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове и една златна апликация. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище.
Крепостта е изградена през римската епоха, но е най-известна с това, че тук през 1187 г. е подписан Ловешкият мирен договор с Византия, който слага началото на Второто българско царство.
Освен естествената защита, която крепостта получава от високите стръмни склонове на хълма и от реката, тя е имала здрава каменна стена.
Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода на V – VI в.
Освен естествената защита, която крепостта получава от високите стръмни склонове на хълма и от реката, тя е имала здрава каменна стена.
Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода на V – VI в.
Зоопарк, Ловеч
Зоопаркът е разположен в парк “Стратеш” на площ от 110 дка. Това го прави втория по големина в България.
В него се отглеждат 420 животни и птици от 74 вида, сред които екзотични представители и редки и защитени видове като двугърби камили, новородени муфлони, елени лопатари. На влизане в зоопарка ще ви посрещнат и свободно движещите се виетнамски прасенца, които са безобидни и радват децата.
Етнографски музей, Ловеч
Етнографският музей в Ловеч е разположен в две съседни къщи – Драсовата и Рашовата – в стария квартал „Вароша”. Експозициите в двете къщи пресъздават домашния бит на семействата в Ловеч в края на ХІХ и началото на ХХ век. Строена през първата половина на ХІХ век, Драсовата къща е сред най-типичните за района на Ловеч къщи, а архитектурата й е изключително запазена.
В експозицията е пресъздадена домашната уредба на заможно търговско семейство. Показан е преходът от традиционен възрожденски бит към градски бит, който е бил силно повлиян от Западна Европа. Експонатите в Драсовата къща са напълно оригинални, били са собственост на семейства от Ловеч. В отделните стаи на жилищния етаж са представени всички елементи, характерни за ловешката къща. В мазето на Драсовата къща са експонирани огромни бъчви, в които е отлежавало вино.
До Драсовата се намира Рашовата къща, която е от почти същия архитектурен тип и е строена около 1835 г. Последният собственик на къщата Ненчо Рашев – общественик и културен деец, завещава сградата на Историческия музей. В Драсовата къща е представена атмосферата в средно заможно семейство от 30-те и 40-те години на ХХ век. В стаите са експонирани манекени, облечени в типично за онова време облекло, представени са и занаятите, с които са се занимавали членовете на семейството.
Музей Васил Левски, Ловеч
Музеят „Васил Левски” се намира в Архитектурно-историческия резерват „Вароша” – стария квартал на Ловеч. Това е един от най-посещаваните обекти, свързани с името и делото на Апостола на свободата Васил Левски, който избира Ловеч за революционна столица на България. Музеят е открит на 19 февруари 1954 г., а от 1967 г. експозицията се намира на настоящото си място – в стария квартал на Ловеч.
Експозицията в музей „Васил Левски” е разположена на две нива и отразява дейността на Васил Левски и борбите на българския народ за национално освобождение. Васил Иванов Кунчев-Левски е най-почитаният герой от българската история. Борец за демокрация и свобода, революционер и радетел за равноправие, той е един от основните идеолози и организатори на борбите за национално освобождение през XIX век.
В музея се намира и най-богатата в България сбирка от лични вещи на Левски. Тук се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции. В музея е изложен и оригинален портрет на Васил Левски от 1870 г. Сред експонатите има и вещи на съратниците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, на участниците в Априлското въстание (1876 г.) и Освободителната война (1877-1878 г.).
Парк Стратеш, Ловеч
Един от красивите градски паркове в България и гордост за ловчанлии. Обхваща площ от около 1000 дка в североизточната част на града. Носи името на хълма, върху който е разположен и е показан на карта изработена от Феликс Каниц с наименованието „Велика планина“.
В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877-1878) е наименуван „Рижата височина“. От тук започват действията на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града. Според професор Анастас Иширков името „Стратеш“ идва от личното име Страти, често повтарящо се в града.
От тук започват действията на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града. Според професор Анастас Иширков името „Стратеш“ идва от личното име Страти, често повтарящо се в града.
В източната част на парка е едно от най-посещаваните места – зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.
Парк Баш Бунар, Ловеч
Алея Баш бунар е на левия бряг на р. Осъм и следва нейните извивки по протежение на 2 км. Този парк е любимо място за отдих и развлечение на ловчанлии, защото тук през пролетта славеите се надпяват, опиянени от аромата на люляка, а през горещите летни е прохладно и спокойно.
През 1908г алеята е носила името „Бачо Кольо“. Тогава са изградени двете чешми, които можем да видим и днес – Башбунарската и Езерото.
60 години по-късно е поставена скулптората на Борис Бъчев „Бялата Анаста“ с мома и момък, пиещ вода от стомната. Композицията е повлияна от народната песен, която започва с „Там, дето тече на Баш-бунар водата, там си бели бяла Анаста платната.“ А градските легенди разказват, че който пиеме от извора, завинаги ще остане в град Ловеч.
Деветашка пещера
Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч. Тя е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Деветашката пещера е едно от трите най-значими подземни местообитания на прилепи в Европа.
Деветашката пещера е уникален природен и културен феномен, привличащ обитатели от дълбока древност благодарение на добрите условия за живот, близостта си до река Осъм и плодородните си земи.
Изследванията показват, че е бил обитаван почти непрекъснато от средата на каменната ера (70 000 г. пр. н. е.) до неолита (6000 – 4000 г. пр. н. е.), предлагайки богати културни останки от различни епохи.
Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. Навътре се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. и височина 60м. Това я прави най-голямата не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Дори се твърди, че там би могъл да се побере храм-паметникът „Св. Александър Невски“!
Къкринско ханче
Къкринско ханче се намира на 16 км от Ловеч, в село Къкрина. Идеологът на българското движение за освобождение от османско владичество Васил Левски и най-почитаният герой от българската история е заловен тук от турските заптиета на 27 декември 1872 г.
Те нахлуват в ханчето, Левски се опитва да избяга, но докато прескача плета, цървулите му се оплитат и той е заловен.
Експозицията пресъздава истинския вид на ханчето преди пожара в началото на ХХ век – кръчмата и стаята за спане. В двора му се намира и брястът, който е станал свидетел на залавянето на Левски, а до него се издига и паметник на Апостола.
Крушунски водопади
Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35 км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата.
Има изградена екопътека, която започва от село Крушуна, а маршрутът през който преминава е наситен с ярки цветове и очарование.
Крушунските водопади се състоят от многобройни карстови тераси, а неспиращия поток от водна маса е оформила безброй малки скални прагове и неравности, покрити с гъст мъх.
Навсякъде е осеяно с малки езерца и басейнчета, които са толкова бистри и чисти, че можеш да се огледаш в тях като в огледало.
В най-високата си част водопадът се спука от 20 метра височина и от там се разделя на множество по-малки ручейчета и поточета. Това го прави най-високата варовикова водна каскада у нас.