Факти
Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Градът е възникнал върху останките на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Крепостта Хисаря е построена по време на Първото българско царство (681 г. до 1018 г.). Тук през 1187 г. е подписан мирният договор между България и Византия и с това е отбелязано началото на Втората българска държава и краят на двувековното византийско владичество над българските земи.
Крепостта Хисаря над Ловеч е една от последните завладени по време на османското нашествие.
Старият град
В стария град на Ловеч – квартала „Вароша”, са разположени етнографският комплекс и къщата музей „Васил Левски”. Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на революционера Васил Левски (1837 – 1873 г.) в борбата му за освобождение от османско владичество. Тесните калдаръмени улички на Вароша и автентичната атмосфера връщат туристите години назад. В най-високата част на стария град са разположени останките от крепостта Хисаря. В близост до крепостта се намира и паметникът на Васил Левски.
Покрит мост, Ловеч
Покритият мост в гр. Ловеч е един от символите на града и една от най-посещаваните местни забележителности.
В края на XIX в. жителите на Ловеч се обърнали към самоукия майстор Колю Фичето с молба да построи покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874 г. и го завършил през зимата на 1876 г.
Мостът бил широк 10 м и дълъг 84 м. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села. Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва.
През август 1925 г. пожар унищожава моста. В периода 1927 – 1931 г. е построен нов железобетонен покрит мост. По-късно той е преустроен така, че максимално да се доближи до оригиналния мост на Колю Фичето. Покритият мост свързва новата част на града със стария град – архитектурно-историческия резерват „Вароша”, където се намират музеят на Васил Левски и Етнографският музей. По него са разположени магазинчета, кафене и сладкарница, от които се открива красива гледка към реката и града. Покритият мост е популярно място сред туристите, а от магазинчетата му могат да се купят сувенири за спомен от Ловеч. Мостът над река Осъм е и единственият покрит мост на Балканския полуостров.
Крепост Хисаря, Ловеч
Ловешката крепост е разположена върху двете тераси на красивия и живописен хълм Хисаря, който се намира в старата част на град Ловеч. Това е една от най-посещаваните забележителности в Ловеч. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 75 на Държавен вестник от 1967 г. Първото заселване на хълма е станало през каменно-медната епоха (4-3 хил. пр. Хр). Открити са части от жилища, фрагменти от глинени съдове и една златна апликация. Археологическите разкопки показват, че тук се е намирало и тракийско селище.
Крепостта е изградена през римската епоха, но е най-известна с това, че тук през 1187 г. е подписан Ловешкият мирен договор с Византия, който слага началото на Второто българско царство.
Освен естествената защита, която крепостта получава от високите стръмни склонове на хълма и от реката, тя е имала здрава каменна стена.
Разкрити са останките на седем църкви, представители на три различни архитектурни типа. Най-ранна и с най-големи размери е църквата, разположена на най-високата част на хълма, издигната в периода на V – VI в.
По време на разкопките в крепостта са открити голямо количество накити, предмети на бита, оръдия на труда, керамика.
Особено интересни са двете находки от сребърни монети, върху които са изобразени цар Иван Александър (1301 – 1371 г.) и синът му Михаил. Едната се състои от 16 монети, поставени в гърне, а другата от 1430 монети в стомна.
Ловешката крепост е една от последните завладени от османците – през 1446 г.
Зоопарк, Ловеч
В него има много голямо разнообразие на животни и можете да видите много видове,които не сте жидали досега.
В него има много голямо разнообразие на животни и можете да видите много видове,които не сте жидали досега.
Зоопаркът е разположен в парк “Стратеш” на площ от 110 дка. В него се отглеждат 420 животни и птици от 74 вида, сред които много екзотични представители от всички континенти, както и редки и защитени видове от България. Най-атрактивните сред тях са бяла мечка, сибирски тигър, лъв, амурски леопард, ягуар, кенгуру, едногърба камила, кафява мечка, пет вида маймуни, папагали и много други.
На територията на зоопарка се намират естествени гори и добре
поддържани тревни площи и алеи, детска площадка, което го прави интересно и приятно място за прекарване на свободното време.
Любителите на флората могат да срещнат много интерестнии и редки дървесни и растителни видове.
Зоопаркът е предпочитана дестинация не само от гражданите на Ловеч и региона, но и от цяла България.
Етнографски музей, Ловеч
Етнографският музей в Ловеч е разположен в две съседни къщи – Драсовата и Рашовата – в стария квартал „Вароша”. Експозициите в двете къщи пресъздават домашния бит на семействата в Ловеч в края на ХІХ и началото на ХХ век. Строена през първата половина на ХІХ век, Драсовата къща е сред най-типичните за района на Ловеч къщи, а архитектурата й е изключително запазена.
В експозицията е пресъздадена домашната уредба на заможно търговско семейство. Показан е преходът от традиционен възрожденски бит към градски бит, който е бил силно повлиян от Западна Европа. Експонатите в Драсовата къща са напълно оригинални, били са собственост на семейства от Ловеч. В отделните стаи на жилищния етаж са представени всички елементи, характерни за ловешката къща. В мазето на Драсовата къща са експонирани огромни бъчви, в които е отлежавало вино.
До Драсовата се намира Рашовата къща, която е от почти същия архитектурен тип и е строена около 1835 г. Последният собственик на къщата Ненчо Рашев – общественик и културен деец, завещава сградата на Историческия музей. В Драсовата къща е представена атмосферата в средно заможно семейство от 30-те и 40-те години на ХХ век. В стаите са експонирани манекени, облечени в типично за онова време облекло, представени са и занаятите, с които са се занимавали членовете на семейството.
Впечатление прави смесването на стиловете и в двете къщи – традиционни български мебели съжителстват с изтънчени сервизи и други вещи със западноевропейско влияние.
В стаята на младоженците пък може да се видят дървени чехли със сатен.
Една от стаите в Рашовата къща е посветена на самия Ненчо Рашев.
Показани са негови лични вещи, библиотеката и бюрото му, музикалните му инструменти, както и негов портрет.
В музея се предлагат информационни материали и сувенири.
Музей Васил Левски, Ловеч
Музеят „Васил Левски” се намира в Архитектурно-историческия резерват „Вароша” – стария квартал на Ловеч. Това е един от най-посещаваните обекти, свързани с името и делото на Апостола на свободата Васил Левски, който избира Ловеч за революционна столица на България. Музеят е открит на 19 февруари 1954 г., а от 1967 г. експозицията се намира на настоящото си място – в стария квартал на Ловеч.
Експозицията в музей „Васил Левски” е разположена на две нива и отразява дейността на Васил Левски и борбите на българския народ за национално освобождение. Васил Иванов Кунчев-Левски е най-почитаният герой от българската история. Борец за демокрация и свобода, революционер и радетел за равноправие, той е един от основните идеолози и организатори на борбите за национално освобождение през XIX век.
В музея се намира и най-богатата в България сбирка от лични вещи на Левски. Тук се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции. В музея е изложен и оригинален портрет на Васил Левски от 1870 г. Сред експонатите има и вещи на съратниците и сподвижниците на Апостола в Ловеч, на участниците в Априлското въстание (1876 г.) и Освободителната война (1877-1878 г.).
Освен музея „Васил Левски”, във „Вароша” може да разгледате и Етнографския комплекс, а на върха на хълма над Стария град се намира Ловешката крепост. До нея е издигнат и 14-метровият паметник на Левски, открит на 27 май 1964 г. Музеят “Васил Левски” е вписан в списъка на Стоте национални туристически обекта. В музея могат да бъдат закупени сувенири
Парк Стратеш, Ловеч
Един от красивите градски паркове в България и гордост за ловчанлии. Обхваща площ от около 1000 дка в североизточната част на града. Носи името на хълма, върху който е разположен. Хълмът Стратеш е показан на карта изработена от Феликс Каниц с наименованието „Велика планина“.
В руски карти и описания от времето на Руско-турската война (1877-1878) е наименуван „Рижата височина“. От тук започват действията на отряда на генерал-майор Александър Имеретински за освобождаването на града. Според професор Анастас Иширков името „Стратеш“ идва от личното име Страти, често повтарящо се в града.
Там е и Езерото, заемащо площ от 2 дка. Наоколо са оформени розариум, алпинеум и други красиви кътчета. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на космическата станция „Съюз 33“ – Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г.
От паметника по асфалтираната Алея на българо-руската и българо-съветската дружба се отива до мемориала. Алеята е изградена през 1977 г. в чест на 100-годишнината от освобождението на Ловеч.
В източната част на парка е едно от най-посещаваните места – зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.
Парк Баш Бунар, Ловеч
Алея Баш бунар е на левия бряг на р. Осъм и следва нейните извивки по протежение на 2 км. Този парк е любимо място за отдих и развлечение на ловчанлии, защото тук през пролетта славеите се надпяват, опиянени от аромата на люляка, а липите, дъбовете, върбите, иглолистните дървета, храстите и цветята правят въздуха неповторим.
В летните знойни дни тук е прохладно и свежо. До края на XIX в. на това място е имало една неугледна пътечка, водеща до възпетия в народната песен извор на Башбунарските скали.Инициатор за оформяне на алеята през 1908 г. бил лесничеят Никола Веденков, роден в с. Сопот, Ловешко, сестрин син на Димитър Пъшков — съратник на Левски. През 30-те години в началото на алеята стоял надпис „Алея Бачо Кольо“.
Тя била застлана с трошенокаменна настилка. Едновременно с алеята била изградена и Баш-бунарската чешма. Освен нея има и друга — Езерото. До чешмата през 1968 г. е поставена скулптурна фигура, символизираща основния момент от народната песен. Неин автор е Борис Бъчев. През 1973 г. в градинката, която е в съседство с водноелектрическата централа, наричана от ловчанлии „юзината“, е издигнат бюст паметник на създателя на алеята, дело на Евдокия Балджиева.
Деветашка пещера
Деветашката пещера се намира на 18 км североизточно от Ловеч и на 2 км от село Деветаки. Пещерата е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвори на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата й клона. Деветашката пещера е едно от трите най-значими подземни местообитания на прилепи в Европа.
До момента от Деветашката пещера са известни 45 вида животни. В този брой не са включени някои видове птици като бухал, горска улулица, скална лястовица, блед бързолет, червеноопашка, които правят гнездата си в скалите около входа. Три от споменатите 45 вида са триглобионти: мокрицата Trichoniscus tenebrarum, обитаващият пещери родственик на мамарците Niphargus bureshi и многоножката Lithobius tiasnatensis.
В началото на 50-те години на ХХ век се провеждат по-сериозни проучвания на пещерата във връзка с превръщането й в склад. Проучванията показват, че Деветашката пещера е била обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Най-ранните следи от човешко присъствие са от средата на старокаменната епоха преди около 70 000 г. пр.Хр. Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменната епоха (6 хил.- 4 хил. пр.Хр.).
Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ от 2400 кв. м. Височината на залата е 60 м, а на места достига и до 100 м. От централната зала на около 200 м от входа се отделят двата клона. Левият е дълъг повече от два км, през него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5, 70 м. Навътре се разширява и образува правоъгълна зала – дълга 50 м и широка 10 – 15м. Този клон завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно с името Олтара.
Къкринско ханче
На 16 км от Ловеч, в село Къкрина, се намира лобното място на Апостола на свободата Васил Левски. Идеологът на българското движение за освобождение от османско владичество Васил Левски и най-почитаният герой от българската история е заловен тук от турските заптиета на 27 декември 1872 г. Те нахлуват в ханчето, Левски се опитва да избяга, но докато прескача плета, цървулите му се оплитат и той е заловен. По-късно, на 19 февруари 1873 г., Левски е обесен в София.
С годините сградата на Къкринското ханче се руши, а пожар в началото на ХХ век унищожава мястото до основи. През 1901 г. е поставена паметна плоча на мястото, на което Левски е заловен. Възстановяването на ханчето в автентичния му вид започва през 1926 г., а музеят в него е открит на 10 май 1931 г. Експозицията пресъздава истинския вид на ханчето преди пожара – кръчмата и стаята за спане. Музеят е разположен в центъра на село Къкрина, а в селото има обозначителни табели за точното местоположение на експозицията.
В двора му се намира и брястът, който е станал свидетел на залавянето на Левски, а до него се издига и паметник на Апостола. В музея могат да бъдат закупени информационни материали и сувенири.
Къкринското ханче е част от 100-те национални туристически обекта.
Крушунски водопади
Крушунските водопади са едни от най-атрактивните забележителности в страната. Намират се на 35 км севроизточно от град Ловеч, в местността Маарата. За улеснение на туристите до тези невероятни прелести се стига много лесно .
Има изградена екопътека, която започва от село Крушуна, а маршрутът през който преминава е наситен с ярки цветове и очарование. Можете да отидете дори до самото място, от където води началото си неповторимата природна забележителност.
Крушунските водопади се състоят от многобройни карстови тераси, а неспиращия поток от водна маса е оформила безброй малки скални прагове и неравности, покрити с гъст мъх. Така се е образува една огромна феерия от милиони водни капчици, които се разпръскват из въздуха. Навсякъде е осеяно с малки езерца и басейнчета, които са толкова бистри и чисти, че можеш да се огледаш в тях като в огледало.
В най-високата си част водопадът се спука от 20 метра височина и от там се разделя на множество по-малки ручейчета и поточета. Това го прави най-високата варовикова водна каскада у нас.
През 1995 година Крушинските водопади са обявени за защитена природна забележителност, с цел да се опази това великолепно творение на природата. В миналото по тези земи е съществувал голям манастир, където живеели монаси – исихасти, но до днес от него не е запазено нищо друго, освен руините на монашески килии.